До моето първо либе 2.0

Планината и двойката лешници, които съблазняваше в очите си, бяха всичко онова, което духът ми търсеше. Времето, в което първата целувка бе най-сладката амброзия, а усмивката ти откраднат резен от Луната.

Винаги ще помня тягостните сутрини, в които самолетите към Лондон те отнасяха, като грабливи птици, а аз тормозех звънците у вас, и както магия изчезвах, за да намериш  писма и рози в пощенската си кутия.

Обичах да крада рози от закътаните градини…и мразя, че сега са точно две.

Има дълги и къси раздели, а с тази никога няма да се примиря. Някой ден ще чуя “звънец”, с който моето първо Либе ще ме призове – за последна разходка из непозната планина. До тогава планината, фьонът и аз ще пазим кътче за теб, Неви.

Ivan Kalpazan Written by:

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *